Важни уроци, които научих за 7 години брак

Научих много за себе си по време на брака си. Не е само благодарение на съпруга ми, но и заради способността ми да съм отворена към промяна и израстване. По същия начин съпругът ми е научил много от мен. Заедно лека-полека сме се развили в хората, които сме днес, благодарение на опити и предизвикателства, от които е изтъкан бракът. Най-съществените неща, които научих, са тези:

1. Първата година е най-трудна.

Сещате се за онези ранни години, когато си напасвате начина на живот и извъднъж осъзнавате, че човекът, за когото сте се омъжили, пие млякото от бутилката. Да, това. Става по-лошо. Научавате се да преминавате леко покрай нещата, които не са кой знае какво, и да отстоявате своето за тези, които са. И тогава, един ден се събуждате и разбирате, че се познавате толкова добре, че дори не трябва да казвате каквото и да е. Но понякога все пак казвате, защото те продължават да пият мляко от бутилката, когато никой не гледа.

2. Хич не си струва да се карате за капака на тоалетната чиния.

Спестете си скандала за нещо, което наистина има значение, като например кой ще поеме сменянето на памперса в 2 посред нощ.

3. Универсална прахосмукачка е най-добрата инвестиция, която може да направите като двойка.

Купихме си нашата, даже преди да имаме деца, и след хладилника това е най-използваният уред в дома ни. Трябва да се изчисти ако от пода? Прахосмукачката. Трябва да се изчисти повръщано от дивана? Прахосмукачката. Килимът е оцветен с пастели и е четири нюанса по-тъмен от когато си го купихме. Прахосмукачката – спасява бракове от 1972 г.

4. На никого не му пука как изглеждате без грим.

Да, разбира се, хубаво е да се чувствате красива. През повечето дни гримът ми помага да се чувствам все едно постигам нещо, дори това да е единственото от списъка ми с неща за вършене, което съм направила. И въпреки това не е задължително. Когато имате шест години зад гърба си, в които спите заедно и сте били на режим „оцеляване”, последното, за което съпругът ви го е грижа, е опушеният грим на очите ви.

5. Децата смучат души.

Ще изсмучат времето, енергията ви, емоционалния ви запас и волята ви да правите каквото и да е различно от съществуване. Ще мислите за тях 24/7. Дори и да не са наоколо, пак ще използвате времето си да мислите за тях. Трябва да си напомняте да си спомняте един друг, за да не забравите. В противен случай след 20 години може да откриете не само че сте се отдалечили, а че сте станали напълно непознати.

6. Връзката става по-силна.

Понякога това значи, че е по-шумна, защото в къща, пълна с малки деца, най-скърцащото колело получава смазката. Колкото повече се справяте заедно, толкова повече се учите да комуникирате. Колкото повече се карате, толкова повече се учите да комуникирате. Накрая ще се карате все по-малко и по-малко и ще се разбирате все повече и повече.

7. Ограниченото ви време заедно се използва по-умно.

Дори да става въпрос само за бира на терасата, след като всички са заспали, се научавате да цените тези тихи моменти на взаимност. Навремето бяхте преситени от такива. Сега те са толкова мимолетни, че изобщо не ги вземате за даденост. Двайсет минути в Страната само за родители си е като ваканция.

8. Нищо не може да ви подготви за количеството пране, което ще залее дома ви.

То ще погълне живота ви. Ще мислите за него в съня си. Ще обмисляте дали да не го подпалите, защото знаете, че така ще свърши по-бързо.

9. Всъщност не е задължително да можете да готвите

Искам да кажа, че аз не мога да готвя, а всички вкъщи са все още живи. Достатъчно е да знаете как да приготвяте разни базови храни като сандвичи и полуфабрикати. Ако искате да направите нещата по-специални, купете сос за спагети в буркан и сварете малко нудъли. Хвърлете ги върху салата, за да ги направите „здравословни”.

10. Няма нужда да харесвате едно и също.

Когато започнахме да излизаме, исках да правя всичко със съпруга си. След това се появиха децата и започнахме отчаяно да искаме да останем сами. Полезно е да имате различни хобита. Насърчава независимостта и ви припомня, че някога сте били повече от кофеинозависимо зомби.

11. Всеки има нужда от почивка.

Винаги си мислех, че имам нужда от почивка, защото съпругът ми е бил цял ден на работа – един вид, това е неговата почивка. Чак след четири години брак осъзнах колко е трудно да работиш по цел ден и колко много е дал за семейството си. Истината е, че и двамата се трудим здраво и двамата не трябва да забравяме това. Когато си го припомняме и даваме на другия време за почивка, домът е щастлив.

12. Не сте онези хора от деня на сватбата ви.

И това е хубаво. Ако си изиграете добре картите, и двамата ще сте възприели някои аспекти от идеите, мненията и уменията на партньора (без готварските ми способности). Ще сте развили нови начини на мислене и по-добри варианти за комуникация. Ако не се развиваме като хора по време на брака, ще изпуснем множеството неща, на които можем да научим децата си относно съвместната работа и индивидуалното израстване.

Кристина Антъс